Несигурността в Черно море налага България спешно да придобие нов брегови ракетен комплекс

В началото на конфликта в Украйна Турция, на база клаузите на Конвенцията от Монтрьо за Проливите, ги затвори за преминаване на каквито и да е военни кораби. Така и без това вялото присъствие на НАТО-вски кораби в Черно море секна окончателно. В резултат двете членки на НАТО с черноморски излаз - България и Румъния, се оказа, че трябва да разчитат само на собствените си сили и средства за защита на териториалното море, прилежащата зона и изключителната си икономическа зона. За нещастие и на двете държави техните ВМС, макар и част от обединените военноморски сили на Алианса от 2004 г,. все още не са модернизирани със съвременни корабни и брегови системи и техните способности са далеч от желаните и вече жизнено нужни.

В тази фактическа ситуация за ВМС на двете държави е особено важно да разполагат с надеждни и модерни средства за отбрана и възпиране на агресия в териториалното море, прилежащата зона и изключителната икономическа зона. Защото термини като "свобода на корабоплаването" и "гарантиране на сигурността на транспортни коридори" от далечни и мъгляви изведнъж се превърнаха в жизненоважни и въпрос на първостепенна национална сигурност. Ресурсите, с които разполагат двете държави, не им позволят да изградят мощни ВМС. Дори обединени, те нямат способности да се противопостави на мощния руски черноморски флот, който е стратегическо формирование с развърната пълноценна и пълномащабна структура, включващи бойни и спомагателни кораби, подводници, брегови войски, авиация, комуникационно-информационни и логистични формирования.

България, хваната в крачка

Дълго време модернизацията на българските военноморски сили (ВМС) се извършваше на остатъчния принцип. Това се изразяваше в покупката на кораби "втора ръка" от натовски държави, но без осигурена последваща поддръжка и ремонт.

Темата за новите многоцелеви кораби бе започната през 1993 г. с т.нар. "Национална корабостроителна програма" и узряваше цели 27 години до подписването в края на 2020 г. на договора с NVL (военноморското подразделение на германската Luerssen) за 2 многоцелеви модулни патрулни кораба (ММПК). Те ще бъдат предадени на ВМС през 2025 и 2026 г. В тяхното основно въоръжение за борба с наземни цели са предвидени противокорабни ракети (ПКР) Saab RBS15 Mk3. Въпреки това е малко вероятно само тези два кораба да са достатъчни за продължителен конфликт с потенциален противник.

Ето защо е необходимо двата ММПК да получат солидна и надеждна поддръжка от брега. Това включва както генериране на надеждна картина на подводната, надводната и въздушната обстановка в зоната на отговорност, така и възможност за съвместни действия с брегови ракетни комплекси.

За съжаление обаче в областта на бреговите ракетни комплекси ВМС на България разполагат само с комплекс 4K51 "Рубеж" с 4 пускови установки, доставен във времената на Варшавския договор от СССР през 1986 г. Поддръжката му след дълги години на недофинансиране, а сега и при практическата невъзможност това да става с подкрепата на производителя, го обрича на скорошна смърт. С това се губи теоретично залп от 8 ПКР (4 пускови установки х 2 ракети) и потенциала за подкрепа на многоцелевите модулни патрулни кораби (МППК) в бойни действия. Ето защо е необходимо спешно запълване на образувалия се дефицит в способностите за гарантиране на националния суверенитет и защита на териториалната цялост в Черно море.

В момента България има уникалния шанс да уеднакви боекомплекта на новите ММПК с този на бреговите ракетни части в лицето на ракетата Saab RBS15 Mk3.

Основни предимства на Saab RBS15 Mk3

Компанията Saab е исторически производител на всякакви ракети. Тя е създала/произвежда следните ракети:

• за ПВО - ПЗРК/VSHORAD RBS 70 NG; Bamse
• за авиационни - IRIS-T (съвместно с Diehl); Meteor и Taurus (съвместно с MBDA)
• за наземни удари - GLSDB (съвместно с Boeing).

Компанията е от Швеция - страна, член на ЕС и кандидат-член за НАТО, като продуктите ѝ са кодифицирани в техните системи за въоръжение и техника и отговарят на най-високите им стандарти.

За производството на ПКР RBS15 Mk3 Saab си партнира с германската компания Diehl Defence. В резултат ракетата комбинира в себе си най-доброто от шведската и германската промишлена експертност и е изцяло продукт на ЕС. Програмата за нейното производство се подкрепя както от Швеция, така и от Германия.

Основни характеристики на RBS15 Mk3

RBS15 Mk3 е с голям обсег, с възможност за атака на морски и брегови цели. Ракетата е високотехнологична и отговаряща на съвременните и на перспективните нужди и изисквания за далечина на стрелбата (200+ km) и за мощност на бойната част - 200-килограмова осколъчно-фугасна с предварително фрагментирани осколки. Взривателят е ударен или дистанционен. Това гарантира сигурно поразяване на всякакви небронирани цели. RBS15 Mk3 има надеждно автономно насочване и способност за надеждна работа при всякакви метеорологични условия. RBS15 Mk3 е модулна и е предназначена за пуск от всякакви платформи - въздушни, морски и брегови. Ракетата е многоцелева - предназначена е за поразяване на надводни кораби, брегови обекти и критична инфраструктура.

Използването на една и съща ПКР от новите ММПК и от бреговите ракетни подразделение ще даде следните предимства - полза от "ефекта на мащаба", способност за координирани удари от много платформи по много цели с момент на изненада, доминиране на крайбрежието, сушата и откритите морски пространства.

RBS15 Mk3 е готова да отговори на заплахите на днешния и утрешния ден. Създадена е на база на 70-годишния опит на Saab в противокорабните ракети. Първоначално разработена през 1980 г. за шведския флот, през годините ракетата е претърпяла подобрения и усъвършенствания чрез създаването на следващи поколения (Mk1, Mk2 и Mk3). Нейната ефективност и дълъг живот са благодарение на комбинацията от доказани технологии и внедряването на най-новите научно-технически открития.

Системата за насочване RBS15 Mk3 е комбинирана - инерционна, GPS, а крайното насочване е в J спектъра и е активно радарно. Насочването на ракетата позволява задаване на 3-измерна траектория - да се зададат многобройни завойни точки и да се променя височината на полета над терена. Траекторията ѝ да е дълго време над сушата, с избягване на топографски препятствия.

Ракетата покрива широка зона на несигурност относно точното местоположение на целта поради голямата си зона за търсене. Далечината на откриване на целта е жизненоважен показател за всяка ракета. Това дефинира функционалния работен обхват на ракетата. При по-малката далечина на откриване се рискува да се пропусне целта. Това налага използването на повече ракети или да се води стрелба на по-къса дистанция. По-голяма далечина на стрелбата означава, че целта не може да избяга и за поразяването ѝ са нужни по-малко ракети. При това RBS15 Mk3 не зависи само от GPS насочване или управление чрез канал за пренос на данни. Поради това тя е устойчива на забиване/заглушаване. Също така ракетата притежава функцията Home-on-jam (насочване по лъча на източника на заглушаването).

Обообщение

Бреговият вариант на RBS15 Mk3 позволява обстрел както на морски цели, така и на брегови. Комплексът е високомобилен и може да бъде развръщан и транспортиран бързо и лесно. Системата може да се интегрира във висшестоящи командни и управляващи системи. RBS15 Mk3 е с модулен и адаптивен дизайн. Използва ISO 668 - 20-футови контейнерни интерфейси за улесняване на логистиката. Осигурява "ефект от мащаба" и способност за координирани удари от различни платформи.

Вместо заключение

Във внесената в Народното събрание на България ревизирана инвестиционна програма за модернизационните проекти на Министерството на отбраната (МО) до 2032 г. е предвиден и проектът за нови брегови ракетни комплекси. Наличието на много и мащабни проекти за модернизация на въоръжението на българската армия в условията на ограничени ресурси и при изискване за 3% бюджетен дефицит с оглед на влизането на страната в еврозоната поражда съмнението дали освен за новите изтребители, въоръжението за многофункционалните модулни бойни кораби и новите бойни машини на сухопътните войски ще се намерят средства за реализацията и на проекта за нов брегови ракетен комплекс.

Предвид рисковата обстановка в Черноморския регион и практическия опит от използването на брегови ракетни системи от съседни държави вече бе доказано, че те са мощно средство за възпиране, гарантиращо националната сигурност и неприкосновеността на териториалното море и прилежащата морска зона. Ето защо ръководството на МО не трябва да допуска отлагане на решението за стартиране на този проект и трябва да се бори за приоритетното му финансиране. Със сигурност това ще са средства, инвестирани по най-ефективния начин в националната сигурност.